четвъртък, 22 март 2018 г.

“Spring in Donbass” - a new bulgarian documentary or how the spectators overcame the censorship

How was the idea of this documentary born?
The war in Ukraine that broke out after the coup staged in the beginning of 2014 provoked reactions in Bulgarian society. Protests in support of peace and against the hostilities opened on Donbass by Kiev have been organized for more than a year in Sofia and other towns. Despite the large scale protests, the official public media tendentiously did not cover them. Instead, most of the media gave tribune only to the supporters of the Maidan policy.

On the other side, all willing to get informed of the war, could rely mostly on the Internet information: reports and news in Russian, English and other foreign languages. Thus, due to the official media blackout and propaganda, many people in our country remained uninformed of the heavy war consequences for the civilian population and of the resistance aims in Donbass.

How was the documentary made?
It was in these circumstances in the spring of 2016 that the idea for making a documentary arose. Decision was made that it would be most valuable to report on the voice of the common people in Donbass and through them to tell about the events that were going on. For the purpose, Ekaterina Mitrinova, the documentary maker and a cameraman left for the region at their own expense. They came back safely with many reports.

These very reports from Donetsk People's Republic (DPR) and Lugansk People's Republic (LPR) are the heart of the documentary. A team of six persons worked on Spring in Donbas for a year. It is characteristic of all involved in the film that they were motivated by the wish to report on facts and circumstances saved purposefully from the Bulgarian and European audiences. The team worked voluntarily and the production is financially and technically completely independent. In this way Spring in Donbass was produced as a reporting film and a documentary with duration of 88 minutes. The documentary begins with a brief timeline of the events in the period 2013 - 2016. Then the reports and interviews with people from Donetsk, Makeevka, Gorlovka, Lugansk follow. The documentary concerns various issues. Indigenous people of different professions tell how Ukraine started the war against Donbass. They reveal how is life under the conditions of continuous and unforeseeable bombardments of their homes, schools and hospitals by the Ukrainian army.

War stories are revealed also by representatives of the army of indigenous voluneers. War victims are not only the indigenous people but the Ukrainian soldiers as well who were called up forcibly and sent to fight against Donbass by the new pro European government.

It is evident that the Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE) does not work on the implementation of the official Agreement known as Minsk II. The team of the documentary documents the results from the bombardments of the civilians, made in breach of the Agreement.

The end of the documentary is optimistic and this is the optimism of the indiginal people that they are on the right way and will achieve a better future. They are convinced of having the power to build a fairer society for themselves and their children.

The documentary makers and the spectators overpowered the censorship

The team rented a private cinema hall for the first night on the 31 of October, 2017 in Sofia. The cinema hall management refused to show the documentary two days before the first night. The ticket sale was stopped and the documentary cancelled from the cinema programme. It was explained by the cinema management that the Embassy of Ukraine in Bulgaria had contacted the Ministry of Culture and requested the documentary show to be cancelled. The Ministry of Culture exerted pressure on the cinema management accordingly.

The documentary team refused decisively to comply with this cynical attempt at censorship. The documentary makers of Spring in Donbass appealed to the spectators through media to come to the first night and not to give up their right of information and culture. A few honest journalists and the Union of Bulgarian Journalists were the first to react in support of the documentary. The Ministry of Culture denied officially its pressure.

Indignant spectators came to the cinema for the first night and thanks to their pressure, the documentary was released. So the attempt of censorship failed. The public interest in the documentary increased and it was clear that the Ukrainian government had something to conceal as it tried to hinder the show of a documentary in a foreign country. Then followed the second show in another cinema hall of Sofia and even more people came. This time there were no attempts to disturb the show. The public comments on the documentary were entirely positive.

After this start of Spring in Donbass, many offers for the documentary to be shown were received from all over the country. The documentary team accepted these invitations and started on a long documentary tour covering more than four thousand kilometres. More than ten cities and towns were visited such as Varna, Plovdiv, Russe, Pleven, Vidin, Dobrich, Haskovo, Harmanli, Batak, Elin Pelin, Kyustendil within three months.

The documentary distribution became a mass cause. The documentary makers were welcomed and the free shows were expected with interest. Funds were raised to cover the team travelling expenses and about 1 800 BGN was donated and the sum spent was a little above 2 000 BGN. Thus the travellings were financed by the spectators themselves.

More than 1 000 people have seen the documentary until now. Discussions were carried out after each show and many opinions were heard that the war against Donbass must stop. There was a disapproval of the support of the Bulgarian governments of the authority actions in Kiev. The disapproval comes from the fact that imposing large scale censorship and disinformation with the aim of hiding crimes against humanity and peace is possible in the „free“ and „democratic“ European Union. Most of the spectators observe with anxiety the activities of fascism in Ukraine and consider them a danger throughout Europe.

One of the spectators stated, „We are happy to meet the team of the documentary. Their brave, honest and decent attitude to the events in Donbass can be an example for all those that do not refer to the truth in their journalistic activity as well as for any public and political persons who close their eyes to the fascist activities and the sufferings of the common individual. To the people in Donbass: we are with you! Be strong and support the defenders of Donbass. It is hard today but tomorrow will be free, happy and worthy! I believe in it.“

The team is happy and grateful that the documentary was highly appreciated by the spectators during the shows. The documentary will be uploaded in Internet for free watching in the nearest future. The purpose is to enable as many people as possible to see what is happening in Donbass and Ukraine. We believe that our fight against the war and for social justice is a common fight. The desired results of this struggle could be achieved by means of culture and with the support of most of the people.

четвъртък, 15 март 2018 г.


Как се роди идеята за този филм?
Войната в Украйна, която избухна след осъществения в началото на 2014 година преврат, предизвика реакции в българското общество. В  продължение на повече от една година в София и в други градове се провеждаха протести за мир и против предприетите от Киев бойни действия спрямо Донбас. Въпреки че някои от протестите бяха многочислени, официалните медии тенденциозно не ги отразяваха. Вместо това, медиите масово даваха трибуна единствено на привържениците  политиката на Майдана.
От друга страна всички, които желаеха да се информират за войната, можеха да разчитат преобладаващо на информация в Интернет: репортажи и новини на руски, английски и други чужди езици. Така, благодарение на официалното медийно затъмнение и пропаганда, много хора у нас останаха неинформирани за тежките последствия от войната върху мирното население и за целите на съпротивата в Донбас.

Как беше създаден филмът?
Именно при тези условия през пролетта на 2016 година възникна идеята за направата на филма. Прецени се, че най-ценно ще бъде да се отрази гласът на обикновените хора в Донбас и чрез тях да се разкаже за случващото се. За тази цел авторът на филма Екатерина Митринова, заедно с оператор, пожелаха да заминат за района на свои собствени разноски. Те се завърнаха благополучно с многобройни репортажи.
Точно тези репортажи от Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР) са залегнали в основата на филма. За направата на „Донбаска пролет“ се ангажира екип от общо 6 души, а работата по филма продължи една година. Характерно е, че в своята работа всички те се мотивираха от желанието да се отразят истини и обстоятелства, които целенасочено се спестяват на българската и европейска аудитория. Трудът на екипа е изцяло доброволен и продукцията е финансово и технически напълно независима.
По този начин „Донбаска пролет“ беше създаден като репортажно-документален филм с продължителност от 1 час и 30 минути. Неговото начало се състои от кратка хронология на събитията в периода 2013-2016 година. Следват репортажи и интервюта с хора от градовете Донецк, Макеевка, Горловка и Луганск. Филмът засяга разнообразни теми. Например, местни жители с различни професии разказват как Украйна е започнала войната срещу Донбас. Те разкриват как се живее в условията на непрекъснати и непревидими обстрели от украинската армия по техните домове, училища и болници.
Разкази за войната разкриват и представители на местното въоръжено опълчение. Жертви на войната са не само местните граждани, но и украинските войници, които са насила мобилизирани и пращани да воюват срещу Донбас от новото проевропейско правителство.
Става ясно, че международната организация ОССЕ не работи по спазването на официалното примирие, известно като Минск II. Филмовият екип документира резултати от извършвани обстрели по мирното население, които са в нарушение на примирието.
Финалът на филма е оптимистичен. Това е оптимизмът на местните хора, че са поели по правилния път и ще постигнат по-добро бъдеще. Те са убедени, че имат силите да  изградят едно по-справедливо общество за себе си и своите деца.
Авторите и зрителите победиха цензурата

За премиерата на филма на 31 октомври 2017 година екипът нае частен киносалон в София. Два дни преди премиерата от управата на киното заявиха, че отказват да покажат филма. Продажбата на билети беше спряна и филмът – премахнат от програмата. От киното обясниха, че посолството на Украйна в България се е обърнало към Министерство на културата с искане филмът да не бъде показван. От министерството са оказали натиск на киното.
Екипът на филма категорично отказа да се съобрази с този циничен опит за цензура. В позиция до медиите и зрителите създателите на „Донбаска пролет“ призоваха зрителите да се явят на премиерата и да не се отказват от правото си на информация и култура. Първо в подкрепа на филма реагираха няколко честни журналисти, включително и обединението на „Съюза на българските журналисти“. Министерство на културата официално отрече да е оказвало натиск.
Във вечерта на премиерата възмутени зрители дойдоха в киното и благодарение на натиска на хората филмът беше пуснат. Така опитът за цензура претърпя провал. Интересът на публиката към филма се увеличи - стана ясно, че украинското правителство действително има какво да  крие, щом се опитва да пречи на показването на един документален филм в чужда държава. Последва втора прожекция в друго кино в София – пред още повече зрители. Този път нямаше опити да се пречи на кинопрожекцията. Отзивите на публиката бяха изцяло положителни.
След това начало на „Донбаска пролет“ се получиха множество предложения за прожекции на филма из цяла България. Екипът на филма прие тези покани и тръгна на дълга филмова обиколка, като измина в път повече от 4 хиляди километра разстояние. В продължение на 3 месеца бяха обиколени над десет града, сред които Варна, Пловдив, Русе, Плевен, Видин, Добрич, Хасково, Харманли, Батак, Кюстендил и Елин Пелин.
Разпространението на филма се превърна в масова кауза. Създателите му бяха гостоприемно посрещани и прожекциите се очакваха с интерес. Входът на събитията беше свободен. Чрез специална каса за дарения бяха набирани средства, които да покрият пътните разходи на екипа. За повече от 20 прожекции бяха дарени приблизително 1800 лв, а разходите по пътуването и организацията им малко надвишиха 2000 лв. Така пътуванията се финансират буквално от зрителите.
Към момента филмът е гледан на живо от над 1 000 зрители. Всяка прожекция е съпроводена с време за дискусия. По време на събитията се чуха много мнения в подкрепа на това, че войната срещу Донбас е нужно да бъде спряна. Има недоволство от факта, че българските правителства подкрепят действията на властта в Киев. Има недоволство от това, че е възможно в „свободния“ и „демократичен“ Европейски съюз да се налага мащабна цензура и дезинформация, с които се цели да се прикрият престъпления срещу човечеството и мира. Много от зрителите наблюдават с безпокойство  проявите на фашизъм в Украйна и намират това за опасност, която засяга цяла Европа.
Един зрител на филма заявява: „Щастливи сме да се срещнем с екипа на филма. Тяхното смело, честно и достойно отношение към събитията в Донбас може да бъде пример за всички онези, които не ползват истината в своята журналистическа дейност и за всеки от обществото и политиците, който предпочита да си затвори очите пред проявите на фашизъм, пред страданията на обикновения човек. До хората от Донбас: Ние сме с вас! Бъдете силни и подкрепяйте защитниците на Донбас. Тежко е да се живее днес, но утрешният ден ще е свободен, щастлив и достоен. Вярвам в това!“.
Екипът на филма е радостен и благодарен, че творбата му получи по време на прожекциите на живо такова признание от зрителите. Предстои филмът да бъде пуснат за свободно гледане в Интернет. Целта е до възможно най-много хора да достигне информация за случващото се в Донбас и Украйна. Вярваме, че борбата срещу войната и за социална справедливост е обща борба. В тази борба само съвместните усилия на голяма част от народа, включително и чрез средствата на културата, ще доведат до желаните успехи.

Автор: Екатерина Митринова
Оператор: Цветомир Гетов
Превод от руски: Георги Станчев
Сценарист: Александър Николов
Монтажист: Стефан Петров
Субтитри: Даниела Пенкова

петък, 2 март 2018 г.

Радушен прием на филма в Кюстендил

На 22 февруари се проведе прожекция на „Донбаска пролет“ в Кюстендил. В предварителната подготовка по канене на зрители сериозни усилия положиха местните организатори.
Събитието се състоя в отлично поддържана зала на читалище „Братство“. Аудиторията изпълни до краен предел залата за филмовата вечер.

В последвалата след филма дискусия зрители поздравиха авторите за проявената смелост - за посещаването на Донбас, а също и за подхода в изграждането на филма. Екатерина Митринова напомни, че нейната мотивация за това е в обстоятелството, че само ако се познава случващото се в тази трагична война, може да се избегне потенциалната опасност за повторението им в нашата страна.
Зрители се интересуваха от възможните бъдещи сценарии за Донбас. В тази връзка беше отбелязано, че самата война на Украйна срещу Донбас изразходва голям финансов ресурс ежедневно. Това допълнително влошава тежкото икономическо положение на страната след Майдана. Във връзка с това, не е изключено украинските граждани да потърсят политическа промяна, която включва и спиране на войната на изток.   
Един зрител отбеляза, че признаците за фашизиране на обществото се забелязват и в България. По тази тема се обърна внимание върху значението на възпитанието на подрастващите и съдържанието на образованието, включително и обучението по история.
Отличително в събитието в Кюстендил беше и медийното отразяване. В деня преди показването на филма местният клон на „Дарик“ радио публикува покана към кюстендилци да присъстват на филмовото събитие, а местната телевизия „Запад“ е излъчила репортаж за случилата се прожекция на „Донбаска пролет“  в новинарската си емисия.
Екипът на филма благодари на Николай Ковачев и Севда Демиревска за организацията на събитието, а също и на управата на читалище „Братство“ за оказаното гостоприемство. Благодарни сме за радушния прием и подкрепата на кюстендилци – оценката на зрителите е най-голямата награда за всеки творец.
Репортаж от прожекцията от ТВ Запад

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Успешно представяне на "Донбаска пролет" в руския център

На 3 февруари 2018 година в Руския културно-информационен център в София се състоя прожекция на филма „Донбаска пролет“. Събитието протече при силен зрителски интерес – присъстваха над 60 души. Филмът се хареса на аудиторията и екипът получи поздравления за своята работа.

По традиция след всяка прожекция се предоставя думата на зрителите, а създателите на филма отговарят на зададените към тях въпроси.

Появи се питане: „Дали телевизиите и по-конкретно БНТ имат готовност да излъчат този филм?“. От страна на филмовия екип няма пречка това да се случи, но засега от главните телевизионни медии не е постъпвало подобно предложение.

Друг въпрос беше отправен относно процеса по създаването на филма: „Дали екипът е имал намерението да заснема кадри извън Донбас в Украйна?“. Такава идея е имало. Политическото състояние в Украйна се характеризира обаче с преследване и насилие спрямо инакомислещи, което засяга както украинските граждани, така и чуждестранните. В този смисъл тази възможност практически е неосъществима.

„А какво е настроените на хората в Донбас?“, попита зрител. Авторката на „Донбаска пролет“ заяви, че духът на населението е висок – местните жители вярват, че техните усилия от началото на войната ги водят към едно по-добро бъдеще. Те гледат на утрешния ден с оптимизъм.

В РКИЦ се получи една приятна филмова вечер. Екипът благодари на зрителите за проявения интерес и подкрепа. Благодарни сме също така на инициаторите за прожекцията – представителите на младежката организация „МОДИКО“ и на Руския център за предоставената възможност и проявеното гостоприемство. 

Прожекциите на филма продължават из страната в различни градове и през февруари. Наш дълг е да не мълчим пред несправедливостите и да се противопоставяме на войната. 

До нови срещи!

понеделник, 4 декември 2017 г.

Децата - най-голямата жертва на всяка война

Паметна плоча в град Донецк в памет на
убитите деца по време на войната
Когато говорим за тях, децата, които са жертви на войната, казваме, че те са най-голямата загуба и понасят най-тежката несправедливост на насилието. Това е положението в Донбас. Екипът на „Донбаска пролет“ посещава две училища. Първото в Горловка е действащо, там разговаряме с ученици. Едно прекрасно момиченце разказва за паднал снаряд по дома й – само преди два дена. Говори за неин съученик, чиято майка е убита в дома им...Второто училище в центъра на Луганск е без ученици – сградата е напълно унищожена, за щастие, в момента на обстрела по училището децата не са били там.

Оксана Брильова /отговаряща за помощта към децата/ казва: „Сами разбирате, че статистиката е само суха наука. Официално са загинали около 80 деца /в ДНР/. Уверена съм обаче, че са много повече, а ранените деца, останали без крака и ръце, за които статистиката не води отчет, са значителен брой.“...

“В началото беше сложно да им се обясни случващото се. Първите месеци самата аз не вярвах на очите си. Как можеш да обясниш на едно дете защо ни бомбардират?...Какъв е смисълът на тази война? Войната няма смисъл“.

За информация за предтоящи прожекции на филма, следете раздел "Събития" на фейсбук страницата на "Донбаска пролет", както и раздел "Предстоящи прожекции" в блога.

Един американец говори за своята нова родина - Донбас

Ръсел Бентли - "Тексас"

В защита на каузата на Донбас са се явили доброволци от различни държави, които воюват рамо до рамо с местното опълчение. Екипът на „Донбаска пролет“ среща такъв доброволец и разговаря с него. Нашият събеседник е американецът Ръсел Бентли, известен с прякора „Тексас“. Пристига тук в края на 2014 година, за да се включи на страната на Донбас. Попитахме го какво търси един американец толкова далеч от родината си. Тексас ни отговаря на чист американски:„Тук съм, защото ми дойде до гуша от престъпленията, които американското правителство върши по света – Югославия, Ирак, Афганистан, Панама, Гренада. Като видях Майдана веднага ми стана ясно, че той е една фалшива революция, един американски проект на ЦРУ. После като видях какво извършиха нацистите в Одеса, как изгориха всички тези хора, бях толкова бесен...Срамувах се, че живея в Америка“...

“Обожавам моя нов дом /Донбас/. Щастлив съм, че съм тук. Дойдох да се сражавам срещу фашизма. Правим точно това, и побеждаваме!“.

За информация за предтоящи прожекции на филма, следете раздел "Събития" на фейсбук страницата на "Донбаска пролет", както и раздел "Предстоящи прожекции" в блога.

петък, 1 декември 2017 г.

“Донбаска пролет” – историята на един полузабранен филм

Всеки нормален човек би казал, че войната е зло, което не трябва да се случва. И все пак има разлика в начина, по който реагираме на различните войни – едни наричаме справедливи, други – човеконенавистни, а все умират най-обикновени хора. Хора като нас. Често в съвременните войни участват и медиите като инструмент за влияние на участващите страни. Истината отстъпва пред интересите на едни или други икономически силни на деня. И почти никога никой не пита онези, малките хора, умиращи под бомбите всеки ден, какво искат да се случи на земята, на която живеят.

„Донбаска пролет“ е филм, посветен на тези хора. Автор и оператор в продължение на три седмици заснемаха интервюта с различни преки или косвени участници във военния конфликт между Украйна и самопровъзгласилите се независими Донецка и Луганска народни републики. Как се живее под постоянни обстрели, кой хвърля бомби по училища и болници и за какво мечтаят донбасчани – на тези въпроси отговарят нашите герои – жителите на Донбас.

Темата се оказа чувствителна за някои чужди посолства у нас и бяха положени усилия филмът да не бъде излъчван пред публика. Въпреки това, обаче, благодарение на реакцията на честни журналисти, творци и зрители, „Донбаска пролет“ имаше не една, а две успешни премиери. Това е прекрасен пример как цензурата не може да забрани творчеството – то намира своя път към публичността чрез хората, които искат да го опознаят. Горди сме, че този филм, който представя една конкретна, лична, но все пак истина, успя да бъде показан на голям екран. Сега стремежът е да бъде прожектиран в колкото се може повече градове и да достигне до възможно най-много хора. Войната е зло, което идва тихо, незабелязано. За да не го допуснем и в нашия дом, трябва да се научим да го разпознаваме. Това е и едно от основните послания на филма.

За информация относно предстоящите прожекции на филма, следете фейсбук страницата "Донбаска пролет".