понеделник, 4 декември 2017 г.

Децата - най-голямата жертва на всяка война

Паметна плоча в град Донецк в памет на
убитите деца по време на войната
Когато говорим за тях, децата, които са жертви на войната, казваме, че те са най-голямата загуба и понасят най-тежката несправедливост на насилието. Това е положението в Донбас. Екипът на „Донбаска пролет“ посещава две училища. Първото в Горловка е действащо, там разговаряме с ученици. Едно прекрасно момиченце разказва за паднал снаряд по дома й – само преди два дена. Говори за неин съученик, чиято майка е убита в дома им...Второто училище в центъра на Луганск е без ученици – сградата е напълно унищожена, за щастие, в момента на обстрела по училището децата не са били там.

Оксана Брильова /отговаряща за помощта към децата/ казва: „Сами разбирате, че статистиката е само суха наука. Официално са загинали около 80 деца /в ДНР/. Уверена съм обаче, че са много повече, а ранените деца, останали без крака и ръце, за които статистиката не води отчет, са значителен брой.“...

“В началото беше сложно да им се обясни случващото се. Първите месеци самата аз не вярвах на очите си. Как можеш да обясниш на едно дете защо ни бомбардират?...Какъв е смисълът на тази война? Войната няма смисъл“.

За информация за предтоящи прожекции на филма, следете раздел "Събития" на фейсбук страницата на "Донбаска пролет", както и раздел "Предстоящи прожекции" в блога.

Един американец говори за своята нова родина - Донбас

Ръсел Бентли - "Тексас"

В защита на каузата на Донбас са се явили доброволци от различни държави, които воюват рамо до рамо с местното опълчение. Екипът на „Донбаска пролет“ среща такъв доброволец и разговаря с него. Нашият събеседник е американецът Ръсел Бентли, известен с прякора „Тексас“. Пристига тук в края на 2014 година, за да се включи на страната на Донбас. Попитахме го какво търси един американец толкова далеч от родината си. Тексас ни отговаря на чист американски:„Тук съм, защото ми дойде до гуша от престъпленията, които американското правителство върши по света – Югославия, Ирак, Афганистан, Панама, Гренада. Като видях Майдана веднага ми стана ясно, че той е една фалшива революция, един американски проект на ЦРУ. После като видях какво извършиха нацистите в Одеса, как изгориха всички тези хора, бях толкова бесен...Срамувах се, че живея в Америка“...


“Обожавам моя нов дом /Донбас/. Щастлив съм, че съм тук. Дойдох да се сражавам срещу фашизма. Правим точно това, и побеждаваме!“.

За информация за предтоящи прожекции на филма, следете раздел "Събития" на фейсбук страницата на "Донбаска пролет", както и раздел "Предстоящи прожекции" в блога.

петък, 1 декември 2017 г.

“Донбаска пролет” – историята на един полузабранен филм

 
Всеки нормален човек би казал, че войната е зло, което не трябва да се случва. И все пак има разлика в начина, по който реагираме на различните войни – едни наричаме справедливи, други – човеконенавистни, а все умират най-обикновени хора. Хора като нас. Често в съвременните войни участват и медиите като инструмент за влияние на участващите страни. Истината отстъпва пред интересите на едни или други икономически силни на деня. И почти никога никой не пита онези, малките хора, умиращи под бомбите всеки ден, какво искат да се случи на земята, на която живеят.

„Донбаска пролет“ е филм, посветен на тези хора. Автор и оператор в продължение на три седмици заснемаха интервюта с различни преки или косвени участници във военния конфликт между Украйна и самопровъзгласилите се независими Донецка и Луганска народни републики. Как се живее под постоянни обстрели, кой хвърля бомби по училища и болници и за какво мечтаят донбасчани – на тези въпроси отговарят нашите герои – жителите на Донбас.

Темата се оказа чувствителна за някои чужди посолства у нас и бяха положени усилия филмът да не бъде излъчван пред публика. Въпреки това, обаче, благодарение на реакцията на честни журналисти, творци и зрители, „Донбаска пролет“ имаше не една, а две успешни премиери. Това е прекрасен пример как цензурата не може да забрани творчеството – то намира своя път към публичността чрез хората, които искат да го опознаят. Горди сме, че този филм, който представя една конкретна, лична, но все пак истина, успя да бъде показан на голям екран. Сега стремежът е да бъде прожектиран в колкото се може повече градове и да достигне до възможно най-много хора. Войната е зло, което идва тихо, незабелязано. За да не го допуснем и в нашия дом, трябва да се научим да го разпознаваме. Това е и едно от основните послания на филма.

За информация относно предстоящите прожекции на филма, следете фейсбук страницата "Донбаска пролет".